|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
- Мари Драгано, мари, Драганке, ле,
драга на мама си.
Кога беше при майка си,
нали беше бяла, червена,
мари защо стана, защо стана
жълта и блюдава?
- Мари, мамо, мари, майчице,
майчице стара, та безумна,
турили сме платно конопено.
Тъках два дни, тъках три дни,
сто лакътя изтъках, мари.
Зълва имам - тя три изтъка,
свекърва ми каил не стана...
Свекър ми нощем риба лови,
а свекърва ми на чорба я прави,
и зълва ми на нива я носи,
на нива я носи и ме кани:
"Ела, буле, ела, ела да обядваш!"
Аз пък й отвръщам: " Мари не ща,
Калино, аз съм обядвала!"
"Ела, ела барем чорба сръбни!"
Мари веднъж сръбнах,
два пъти повърнах...
"Скоро, Калино, прясно мляко донеси!"
А пък тя ми дума: "Няма, буле, няма,
мама го подсири!..."
Павликени, Павликенско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|