* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Похвалил ми се й Бобина свекър:
- Бре, добро чедо, булката Боба -
колкото й добро, дваж по-работно.
Тъкала Боба дур девет дена,
те изтъкала девет комата,
девет комата платно памучно,
десети комат платно кълчищно.
Стара етърва, тя изтъкала,
за девет дена, девет педея,
девет педея платно памучно,
десети педей платно кълчищно.
Отде го зачу стара етърва,
стара етърва каил ни стана,
че си отиде на планина,
че си разрина дърво и камък,
уловила е змия с три глави,
змия с три глави, с три опашки.
Че я сварила в новото гърне,
че повикала булката Боба:
- Я ела, булка, да обядваме!
- Обядвай, како, обядвала съм,
обядвала съм с овчарите!
Пладне станало пак повикала:
- Я ела, булка да пладнуваме!
- Пладнувай, како, пладнувала съм,
пладнувала съм с орачите.
Вечер станало пак повикала:
- Я ела булка, да вечеряме.
Седнала Боба да си вечеря,
да си вечеря рибена чорба.
То не ми било рибена чорба,
а най ми било змия усойка,
змия усойка със три ми глави,
със три ми глави, със три опашки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021