|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
Мари Калино,
дюлбер Калино,
ти нимой люби
в село Ивана,
че те не рачи
Ванюва майка.
- Рачи, не рачи,
аз ще го взема!
Че му пристана
дюлбер Калина.
Че га накара
Ванюва майка
дрехи да пере
на бял Дунава -
белите дрехи
черни да стори,
черните дрехи
бели да стори.
Че ги перала
дюлбер Калина,
че ги перала
ден до пладнина,
белите дрехи
черни сторила,
черните дрехи
бели не стават.
Че си отиде
дюлбер Калина
и на свекърва
тийом говори:
- Яла, свекърво,
да пладнуваме!
- Пладнувай, снахо,
пладнувала съм.
Че е седнала
дюлбер Калина,
че е седнала
да ми пладнува.
Веднъж хапнала,
дваж повикнала:
- Мари свекърво,
стара свекърво,
каква ти беше
лютата гозба,
та ми изгори
клетото сърце!
Толкоз продума
дюлбер Калина,
та е паднала
и загинала.
Нова Надежда, Хасковско; на хоро на Заговелки (СбНУ 60-2/1994,
№ 896 - "Отровена със змийска гозба - 4").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|