|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
Мари, Стояно, герджик девойко,
мар недей люби герджик Стояна,
че те не рачи Стоянова майка,
Стоянова майка, тебе душманка.
- Мар мале, мале, стара ле мале,
хем ще го любя, хем ще го взема!
Стоянова майка нея душманка,
накарала га на бял Дунав,
на бял Дунав пране да пере.
Мар прала ги ден до пладнина,
бялото пране дваж бяло станало,
черното пране черно не става.
Тя ги отвзела, та си отишла,
още си лельо отговаряше:
- Мар, лельо, лельо, мила ми, лельо,
лельо, пладнувахте ли?
- Пладнувай, бульо, пладнувай,
ний пладнувахме мраморна риба
в сребърен сахан, на полицата.
Тя го отвзела да си пладнува,
еднишкин хапна, дважкин продума:
- Доне ми, лельо, студена вода,
сърце ми, лельо, огън изгоря,
мраморна риба, черна отрова!
Навъсен, Харманлийско; великденска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|