* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Имала майка едничък синчец,
довела му е глупаво любе.
Пратила го нах бял туна Дунав,
пратила го пране да пере.
Опрала го е, простряла го е.
Пладнина дойде, снаха не дойде,
ашам ми дойде, снаха не дойде,
яце ми дойде, пране донесе.
Зачукала е, прирукала е:
- Излези, нанко, нанко, отвори!
Де я зачуло първоно любе,
срипнало хи е, отворило хи.
- Ох леле, нанко, сварила ли си,
сварила ли си топла вечеря?
Сварила ти съм топла вечеря -
от море риба, от поле агне!...
До дваж ми късна, до трижно охна:
- Олеле, нанко, та как кайдиса,
та как кайдиса, та как го стори -
на трите дена млада невяста,
на четри дена в чернана земя!
Взело е сабя, разпрало се е -
дето ще плаче момскана майка,
че си плакнала юнацка майка...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021