* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Оженила се, оженила се назлъм Тодора,
на зла свекърва, на зла свекърва, на добър свекър,
Тодора има, Тодора има
четири зълви, четири зълви,
змии усовни, змии усовни,
ти са турнали, ти са турнали
платна да тъчат, платна да тъчат,
три дни тъкали, три дни тъкали,
три дни, три лакта, три дни, три лакта;
кога увляла, кога увляла
назлън Тодорка, назлън Тодорка,
три дни тъкала, три дни тъкала,
три дни сто лакъта, три дни сто лакъта.
Тодорините четири зълви
змии усовни, змии усовни,
каил не стават, каил не стават,
тий са тръгнали змия да търсят,
змия да търсят, змия усовна,
и са намерили змия усовна,
и са занели на зла свекърва,
и са занели, и га сготвили.
Тодориното мало зълвиче:
- Ти яла, буле, ти яла, буле,
да обядваме, да обядваме,
мама й сготвила риба платика!
Кога отиде назлъм Тодора,
еднъж хапнала, триж извикала
- Лельо Калинче, лельо Калинче,
отровихте ме, отровихте ме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021