* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Ой Яно, Яно, хубава Яно!
Имала Яна девет етърви,
десета била хубава Яна,
най-мала била, най-мила била.
Додумуват се девет етърви
да си направат сладка вечера,
па да й турат люта отрова,
па да отроват хубава Яна.
Дочула ги е Янина зълва,
та си на Яна она говори:
- Ой Яно, Яно, хубава снахо,
додумуват се девет етърви,
да си направат сладка вечера,
па да й турат люта отрова,
тизека, снахо, да не вечераш!
Па направиле сладка вечера,
па й турнаха люта отрова,
па си седнаха да си вечерат.
Яна приспива мъжкото дете.
Проговаря Янина свекърва:
- Ой Яно, Яно, хубава снахо,
ай дойди, снахо, да вечераме!
- Вечеряйте, мене не чекайте,
мене ми плаче мъжкото дете!
Па си ойде Яниньо свекър
да си повика хубава Яна:
- Ой Яно, Яно, хубава снахо,
ай дойди, снахо, да вечераме!
- Вечеряйте, мене не чекайте,
мене ми плаче мъжкото дете!
Па ойдоха Янини етърви
да си повикат хубава Яна:
- Ой Яно, Яно, наша етърво,
ай дойди, снахо, да вечераме!
- Вечеряйте, мене не чекайте,
мене ми плаче мъжкото дете!
Па си ошло Янино момче:
- Ай дойди, Яно, да вечераме!
Тогай е Яна веднаг станала,
тогай седнала да си вечера.
Пръвното залче дава на момче,
второто залче дава на дете,
трекьото залче сама хапнала.
Момчето умре на вечерята,
детето умре по вечерята,
Яна умрела на полуноки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021