|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
Мър, похвали се Бобина свекър
в неделя рано в черковите
пред поповете и питропите:
- Мъри аз си имам дор две снахици,
дор две снахици, до двама сина.
Малката снаха булката Боба,
малката снаха булката Боба
много ме слуша, много ми шета,
чорба ми вари, пити ми меси.
Отде зачула нейната етърва,
каил не стана и са разсърди.
Че е отишла в росно ливади,
че уловила змия грамадна,
че я сварила в топла чорбица
и поканила нейна етърва:
- Я ела, булка, да закусвами!
- Закусвай, како, закусвала съм,
закусвала съм с овчарите.
Пак я повика нейна етърва:
- Я ела, булка, да пладнуваме!
- Пладнувай, како, пладнувала съм,
пладнувала съм с говедари.
Отде се й взело нейното дете,
нейното дете, на злата етърва,
че се й наяло с топла чорбица.
Детето плачи, плачи и дума:
- Олеле, стринке, сърце ме боли,
сърце ме боли от маминта чорба.
Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско
(Джебаров 1988, с. 27).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|