* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Сиракувала хубава Мара,
сиракувала, хем горкувала,
да се ожени, дано йондиса,
дано йондиса, дано прокопса.
Оженила се, не йондисала,
не йондисала, не прокопсала,
че изпаднала на зла свекърва,
на зла свекърва, на клета зълва.
Пратили са я дрехи да пере;
прала ги й Мара, прала и плакала,
прала и плакала до синя пладня.
Че си ги отвзе хубава Мара,
че си ги отвзе, че си отиде,
още си, мамо, мамо, думаше:
- Мар ходи, мамо, да пладнуваме.
- Пладнувай, Маро, пладнувай, снахо,
пладнувай, снахо, ний пладнувахме.
Мряната риба на полицата,
на полицата, под паницата,
мряната риба, топлата пита.
Че си ги отвзе хубава Мара,
че си ги отвзе да си пладнува.
Хапка хапнала, не повторила.
Изпровикна се хубава Мара:
- Скоро, Стояне, вода студена,
че ме отрови твоята майка,
твоята майка, мойта душманка!
Та че си Стоян теком затича,
теком затича за вода студена.
Мама му тича и виком вика:
- Върни се, върни, сино Стояне,
аз й отдадох вода студена.
И Стоян си се назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021