* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Остана Ганка клето сираче
без майка Ганка, още без баща.
Ходила Ганка, аргатувала,
ходила Ганка, сиракувала.
Станала Ганка мома голяма,
че се е Ганка, холан, сгодила,
сгодила Ганка, добро да види.
Тя не ундиса, ами налетя
на зла свекърва, на клета зълва.
Тя га проводи назлън свекърва
на бял Дунава дрехи да пере,
че хи наръча проклетницата
белите дрехи черни да стори,
а па черните бели да стори.
Тя ги отвзела хубава Ганка,
та ги занела на бял Дунава.
Колкот ги пере хубава Ганка,
белите дрехи дваж побеляват,
а пък черните триж почерняват.
Тя ги отвзела, та ги занела,
че ги постели хубава Ганка,
че на свекърва отговаряше:
- Яла, свекърво, да пладнуваме.
- Пладнувай, снахо, пладнувала съм
и на тебе съм, снахо, остайла
на полицата под паницата
топла погача и мряна риба.
Седнала Ганка, сама пладнува.
Еднъжкян-дважкян Ганка хапнала,
на трито пъти повтори Ганка
и си са Ганка виком извика:
- Мъри свекърво, отрови ли ме,
мъри свекърво, кандиса ли са
на мойто, мъри, кротко ходене
и на моето пъстро носене,
и на моите дълги деньове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021