* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

- Викни, Петкано, та запей,
нещо ме дремка нападна,
ега ми дремка размине.
- Не мога, любне Стояне,
ега е проклет баща ти,
що дойде в нашето езеро,
та хвана риба ягула,
та си я даде на зълви;
зълви я ручок готвили,
та я на мене донели,
донели азе да ручам;
та хапнах, любне Стояне,
веднага ме сърце изяде
и мъжко дете на бозка.
Стоян й вели-говори:
- Петкано, бела Петкано,
та не е риба янгула,
туку е змия шарена!
Още си дума думаше,
Петкана душа изскокна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021