* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Кат' беше Еленка мънинка,
баща й беше сиромах,
сиромах-селски говедар.
Докат' Еленка порасне,
баща й стана чорбаджи,
направи къщи високи.
Турила Еленка да тъче,
както е тъкала и пяла.
Сама се е Еленка припяла
за тяхното близко комшийче.
Буля й каил не стана.
Отизе в горнна градинка,
повдигна дърво и камък,
намери змия усойна,
усойна змия, отровна.
Че я на чорба направи
и на Еленка извика:
- Ела, Еленке, да ядем!
Топла съм пита опекла,
рибена чорба сварила.
Докат' Еленка хапнала
и се със душа заблъска.
Бате й мляко потърси,
буля й мляко изляла;
бате й вода потърси,
буля й вода изляла.
Докат' брат й за вода отиде,
Еленка се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021