* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Излязла е Ганкина мама,
на пътя, на хоратата,
та се с Ганка хвалеше:
- Който ще снаха честита,
наша е Ганка честита,
честита и доброчеста.
Откак съм Ганка родила,
батю й стана болярин,
до две си къщи направи
и двете с горни одаи
и двете с долни зимници.
Де е чула Ганкина буля,
де е чула и дей разбрала.
Отиде в горна градина,
подбърна плоча каменна,
улови змия усойка.
С прясно я масло опражи,
с бял силимен посипа,
а че при Ганка отиде,
а че на Ганка думаше:
- Калино, Ганке, булина,
снощи си дойде батю ти,
прясна е риба донесъл,
пражих я, буля, ядохме,
на тебе, буля, донесох,
излез и ти да я кусаш.
И Ганка сяка - истина,
с прясна се риба наяде,
малко е нещо потъкала,
бели си ръце отпусна,
глава си ниско наведе,
на Богу душа предала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021