* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

- Я викни, Маре, та запей!
- Не могу, либе Йоване,
нещо ме глава либе заболя
от пуста снощна, либе, вечеря.
Я кажи, кажи, Маре невесто
та що е било море вечеря?
Вечеря беше риба моруна.
Я кажи, кажи, Маре невесто,
та кой е донесъл риба моруна?
Свекъра ми я донесе
от това лозе набрано грозде.
Не ми е било риба моруна,
не ми е било риба моруна,
най ми било змия отровна.
- Я кажи, кажи, Маре невесто
та кой е сготвил риба моруна?
- Свекървата я, либе, сготвила
а зълвата седи, седи, та ме моли:
- Вечеряй, Маре, вечеряй, снахо!
- Бързо, Йоване, студна водица.
Отбързал Йован за студна вода.
На път го среща стария баща.
- Разсипи, Йоване, студната вода, -
Мара е дома, дома умрела!
Послушал Йован стария баща,
разсипал си е студната вода,
отбързал дома, дома при Мара.
А Мара лежи, лежи и пъшка:
- Бързо Йоване, студна водица.
Отбързал Йован за студна водица.
На път го среща старата майка:
- Разсипи, Йоване, студната вода, -
Мара е дома, дома умрела!
Послушал Йован стара си майка
разсипал си е студната вода.
Отбързал дома, дома при Мара,
а Мара лежи, лежи и пъшка.
- Бързо, Йоване за студна вода.
На път го среща милата сестра:
- Разсипи, Йоване студната вода,
Мара е дома, дома умрела.
Не послушал Йожан милата сестра,
отбързал дома, дома при Мара,
а Мара лежи мъртва, не дума.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021