* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Горка Маринка, клето сираче,
тя й сиракувала, ем бедувала.
Деня и нощя богу молила
дано се падне на добър свекър,
на добър свекър й добра свекърва.
Тя се й молила и се й паднала
на добър свекър и по-добра свекърва,
на две етърви, две люти зъми.
Те й се карат деня и нощя,
деня и нощя ризи да пере,
белите ризи черни да станат,
черните ризи, бели да станат.
Тя ги е прала, горка Маринка,
хем ги е прала, хем е плакала.
Белите ризи по-бели стават,
черните ризи по-черни стават.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021