* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Имала мама една дъщеря,
една дъщеря, хубава Янка.
Много й чеиз мама направи,
че ми я мама скоро ожени.
Улучила е на харно място,
на добър свекър и зла свекърва.
Пратили Янка на бял Дунав,
на бял Дунава дрехи да пере.
Черните дрехи бели не стават...
Отдолу иде нейната зълва.
Тя си на Янка тихо думаше:
- Хайде, ма, Янке, да пладнуваме.
Янка на буля отговаряше:
- Ний си, буле, веч пладнувахме.
Знаеш ли, буле, или не знаеш,
че си имаме сребърен сахан,
и във сахана марана риба.
Седнала Янка да си пладнува.
Веднъж хапнала, дваж извикала:
- Дай ми, Стояне, вода студена.
Стоян си дрънка бели бакъри,
бакъри дрънкат, водица няма,
та хукна Стоян вода да дири.
След него тича неговата сестра:
- Върни се, бате, буля те вика!
Той се върна, тя пак му вика:
- Бързай Стояне за студена вода,
изгорях, вода ми дайте,
вода ми дайте, вече умирам.
Когато вече дух си предаде,
тогава всички това разбрали.
Не била риба марана,
най било змия усойка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021