* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Имала е мама една дъщеря.
Храни я, мама, изгледа я.
Станала е мома хубава,
много и чеиз направи,
че я ожени, задоми.
Случи се на място
на добър свекър снахица,
на зла свекърва, зла зълва.
Пратила Янка на бели Дунав
дрехи да пере, бели да станат.
Пратила ги Янка от ден до пладне,
черните дрехи бели не стават.
Отдолу иде нейната зълва.
Тя си на Янка тихо говори:
- Я хайде, Янке, да пладнуваме.
Отишла Янка да си пладнува,
че отваря нейната зълва:
- Пладнувай, буле, ний пладнувахме
в долапа има сребърен сахан,
в сахана има риба морена.
Седнала е Янка да си пладнува,
веднъж хапнала, дваж извикала:
Изгорях, либе, за студена вода.
Стоян си дрънка бели бакъри,
бакъри дрънкат, водица нямя.
Че хукна Стоян вода да вземе,
подир му тича негова сестра,
тича и вика: - Върни се, върни,
върни се, върни, бате Стояне,
вода не трябва на твойто булче,
на твойто булче, хубава Янка.
Три пъти му се Стоян повръща,
дорде му Янка жадна издъхне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021