* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Родила мама едничък сина,
търнала мама да го пожени,
нашла му мама глупаво любе.
Поиска нене белко да пере,
белоно пране черно да стане,
черноно пране бело да стане.
Евлен ми дойде, снаха не дойде,
ашем ми дойде, гелин не дойде,
атцие дойде, силом си дойде.
Причукала е, прирукала е:
- Ела ми, неню, неню, отвори!
- Вечеряли сме, легнали си сме,
сварила ти сам топла вечера -
от море риба, от поле агне.
Сьоднала гелин да си поеде;
еднъжчек коснала, дважчек охнала,
дважчек коснала, трижчек охнала:
- Ой леле неню, как ме кайдиса,
на четри дене млада невеста!
Де я зачуло нехино любе,
извади си ножче, та си го впори,
та си го впори в негово сърце
и на гелина жално си рече:
- Дето ще плаче момина майка,
нека да плаче и моята майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021