* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Кога бе Станка мъничка,
баща й бе клет сиромах,
клет сиромах, селски говедар.
А сега Станка порасна,
баща й стана богаташ,
богаташ, селски чорбаджи.
Направи къщи високи,
направи мази високи,
купи на Станка станове,
да тъче Станка, да пее.
Стрина й, некаилната,
тя каил не е сторила -
отиде в тъмно усое,
улови змия усойница,
в ново я гърне сварила,
и си на Станка думаше:
- Я ела, Станке, да ядем,
да ядем, да обядваме,
нова съм манджа сготвила.
Веднъж си Станка лапнала
и се ясна провикна:
- Какво ти, стрино, направих,
за да ме, стринке, отрови?
Доде си Станка издума,
и се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021