* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Похвалил ми се е Бобина свекър
снощи ми вечер на механата.
Похвалил ми се е Булката Боба
много е добра, много е работна,
много е шетлива и сладкодумна.
На ден е прела булката Боба,
на ден е прела девет вретена.
За девет дена тя е смотала
девет келепя памучна прежда.
Че е изтъкала платно шарено,
платно шарено, платно даровно.
Де е зачула Бобина етърва,
ах, че тя каил не е станала
защо да хвалят по-стара етърва.
Че си отиде горе в гората,
горе в гората, във планината,
че си хванала змия отровна,
че я сварила чорба рибена,
че си повика булката Боба:
- Я ела, како, я ела, Бобе,
сварила съм ти чорба рибена,
я ела, Бобе, да обядваме.
Че се обади булката Боба:
- Обядвай, булка, обядвала съм
таз сутрин рано при овчарите.
Пладне станало, пак се провикна,
пак се провикна Бобина етърва:
- Я ела, како, я ела, Бобе,
я ела да пладнуваме.
Сварила съм ти чорба рибена,
от риба моруна, чорба рибена
я ела Бобе, да я изядем.
Че се обади булката Боба:
- Пладнувай, булка, пладнувала съм
при орачите, при копачите,
няма да дойда, не се надявай.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021