* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Ой Маро, Маро, хубава Маро!
Молила се е хубава Мара,
дано се падне на арно място.
Де стоял господ, стоял, та я слушал,
че се паднала на арно място,
на арно място, на зли хора.
Та е станала трудна-непразна,
та се молила Марина баба:
- Дано не стигне като хората,
а да стигне две люти змии,
две люти змии, две усойници,
да й изядат бялото лице,
да й изпият църните очи!
Тя е добила като хората,
па Марина зълва най-малката,
тя е добила две люти змии,
две люти змии, две усойници,
та й изяли бялото лице,
та й изпили църните очи.
Та ги отвзела Марина баба,
та ги дробила дробен по дробен,
та ги сготвила хубава манджа,
хубава манджа, рибена чорба,
че е викала хубава Мара:
- Ой Маро, Маро, хубава Маро,
ой Маро, Маро, срамна невясто,
ела, Маро, ела да ядем,
че съм сготвила хубава манджа,
хубава манджа, рибена чорба,
чорба си срекни, риба не взимай!
Тя като сръкнала и завикала:
- Скоро Стояне, вода студена,
умирам, холан, отивам!
Че я зачула Марина зълва,
та е търчала и викала:
- Върни се, бате, върни се,
ний й дадохме вода студена.
Като го видя хубава Мара,
като го видя и завика му:
- Скоро, Стояне, стомната подай!
- Ой Маро, Маро, хубава Маро,
те ми казаха, че са ти дали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021