* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Похвалила се е Янчица,
Янчица попадийчица,
че има добра свекърва,
по-добра от нейна майчица.
Основала й кенари,
кенари като месали,
със злато ги основала,
със сребро ги изпълнила.
Етърва й каил не стана
че стана рано в понеделник,
че отиде в росни ливади,
на туй ми пусто грамади
че улови змия грамадна,
и в пола припрета,
че я у тях занеси,
и я на дръвник насече.
В ново я гърне сложила,
сложила и сварила,
прясна и пита месила
и етърва си поканила:
- Я ела булка, да идем,
прясна съм риба сварила,
топла съм пита месила.
Янка й отговорила:
Аз съм, како, планувала
в нашите черни говедари.
Вечерта като се мръкнало
пак я поканила:
- Ела булка да вечеряме.
И тя отишла.
Веднъж Янка сръбнала
два пъти повика:
- Проклета да е
която етърва послуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021