* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Сирак ходила, сирак ходила,
сирак ходила герджик Тодорка,
сирак ходила девет години,
покаяла се да се ожени,
дано се падне на добро място,
на добър свекър, добра свекърва.
Оженила се, удомила се,
та се паднала герджик Тодорка
на добър свекър, на зла свекърва.
Тодорка има четири лели,
четири лели - четири змейки.
Тий основали платно сто лакти,
платно ленено, хем копринено.
Тодоркините четири лели
три дни са ткали, та са наткали,
та са наткали три дни три лакти.
Ага е вляла гержих Тодорка,
три дни е ткала, та е наткала,
та е наткала три дни сто лакти.
Тодоркината, холан, свекърва,
ни дене сяда, ни ноще ляга,
тя си обръща дърво, камъне,
да ми намери змийка усовна,
змийка усовна, змийка отровна.
Търсила, холан, и намерила,
та е сготвила топла обяда
и на Тодорка си тийом дума:
- Снахо Тодорке, герджик Тодорке,
я съм сготвила добра обяда,
добра обяда, ял да обядваш!
Та е отишла герджик Тодорка,
тамън седнала, еднъж хапнала,
еднъж хапнала и се извика:
- Лельо калинке, отровихте ме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021