|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
Остана Маринка сираче;
сиракувала, теглила -
лете по чужди закъми,
зима по чужди чакръци.
Рече Маринка да се ожени,
дано хубаво да види.
Че се е Маринка паднала
на зла свекърва, по на зъл свекър,
два девера - като два звяра,
две зълви - като две змии.
Маринкинюх свекър,
деня по гори ходи,
змии усойници носи,
нощя по вода ходи,
риба лакерда събира.
Маринкинта свекърва
не наготвя риба лакерда,
най наготвя змия усойна
и си софрата сложи,
и на Маринка вика:
- Стани Маринке, стани снахо,
стани да се наядеш.
Маринка си платно тъчеше,
не ще Маринка да яде.
Пак я свекърва повика.
И стана Маринка отиде.
И кат Маринка хапнала,
хапнала и извикала:
- Скоро, Стояне, дай мляко,
че ме майка ти отрови.
Отиде Стоян за мляко
срещнали го двете му сестри:
- Върни се, бате, върни се,
че буля се от душа раздели!
И Стоян си при жена отиде,
Маринка пак си викаше:
- Скоро, Стояне, донеси мляко,
че майка ти ме отрови.
Дулово; инф. преселн. от Башкьой, Тулчанско, Сев. Добруджа (Архив
КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|