* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Похвалил ми се Бобина свекър,
похвалил се в нови черкви,
пред поповете, пред даскалите:
- Много е добра, добра хрисима,
много е добра, добра работна.
Отде зачула стара й етърва,
стара й етърва каил не стана.
Че уловила змия отровна,
че уловила и я сварила.
Че са отишли оран да орат.
Провикнала се е стара етърва:
- Я ела, булка, да обядваме,
каква съм сладка чорба сварила,
от прясна риба, риба сомена,
риба сомена, прясносолена.
Отговаряше булката Боба:
- Обядваи, кайче, обядвала съм,
обядвала съм с орачите.
Дошло е пладне пак се е провикна,
пак се е провикнала стара етърва:
- Я ела, булка, да пладнуваме,
каква съм сладка чорба сварила:
от прясна риба, риба сомена,
риба сомена, прясносолена.
Отговаряше булката Боба:
- Пладнувай, кайче, пладнувала съм,.
Пладнувала съм с орачите.
Че се е минало малко, не много,
стара етърва пак се провикна:
- Я ела, булка, да пладнуваме,
да пладнуваме за шашкън пладне.
Стана, отиде булката Боба,
веднъж сръбнала, дваж провикнала:
- Олеле, мамо, отровиха ме!
То не е било риба сомена,
риба сомена, прясносолена,
най си е било змия отровна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021