* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Доде бе Станка мъничка,
мъничка, некадърничка,
баща й беше клет сиромах,
сиромах, селски говедар;
баща й дяла вретена,
майка й да ги продава,
да хранят Станка мънинка,
мъничка, некадърничка.
Хранили и отхранили я,
станала мома голяма,
баща й стана болярин,
завъди сиви говеда.
Стринка й некаилната,
тя каил не е станала.
Станала рано в понеделник,
в тъмна усойна отиде,
рано си дренче откопа,
черна си змия извади,
че я у тях занесе
и я на дребно наряза.
Ново си гърне купила,
хубава чорба сварила,
покани Станка хубава.
На Станка чорба насипа,
Станка си на стринка думаше:
- Що ти й зелена чорбата?
Стрина на Станка думаше:
- Щото е ново гърнето, -
туй е, Станке, от гърнето!
Три пъти Станка сръбнала
и се от душа отделила...
Веднъж я Станка сръбнала,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021