* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Хубаво Маре, леле, болно лежало,
през глава гледа, море, за вода писка,
за вода писка, море, вода си иска:
- Иди ми, войно, море, вода донеси!
- Кажи ми Маре, море, що повечера?
- Вечерах, войно, море, рибе моруна.
- Та кой я хвана, море, хубаво Маре?
- Свекър ми я е, море, у лозне хванал,
до дома я е, море, сос щипки донел,
свекърва я е, море, два дни варила,
у ново гърне, море, необжежено;
етърва ме е, море, три дни молила:
- Вечеряй Маре, море, риба моруна!
- Ой Маре, Маре, море, хубаво Маре,
това не било, Маре, риба моруна,
това е било, Маре, море, шарена змия.
Проклети да са, Маре, моята майкя,
моята майкя - мая, твоя - свекърва,
мойо баща, Маре, твойо свекър,
моята снаха, Маре, твоя етърва!
Па дойде войно, море, вода да носи,
извикале, море, негова макя:
- Върни се, войно, войно Йована,
хубаво Маре море, вече умрело!
Кога се върна войно Йоване,
хубаво Маре през глава гледа,
за вода писка, вода си иска:
- Иди ми, войно, вода донеси!
Па пойде Йован вода да носи.
Завикал е негови баща:
- Върни се, войно, войно Йоване,
хубаво Маре вече умрела!
Йоване не слуша, за вода дойде,
кога се върна, вода донесе -
хубаво Маре лежи умряло...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021