* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Остана Марга клето сираче,
че рече Марга да се ожени,
да се ожени, да си отдъхне.
Ожени се Марга, не си отдъхна.
Случи се Марга на зла свекърва
пратила Марга пране да пере,
пране да пере на тих бял Дунав,
прала е Марга от самите зори,
от самите зори до права пладня.
Че си отиде да се наобядва,
Маргините зълви зли усойници
И те на Марга тихо думаха:
- Я ела, бульо, да се наобядваш,
сготвили сме ти прясна ми риба,
ето я, бульо, на полицата.
Че се зарадва хубава Марга,
че си отхлупи пъстра паница,
не намери ми прясна риба,
най намери змия усойница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021