* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Имала майка една дъщеря,
една дъщеря, хубава Бонка,
чуди се майка, мае се,
къде да си даде хубава Бонка.
Даде я майка в Оряховците,
че там болест не ходи,
че там чума не мори.
Че се похвалил Бонкин свекър
в черквата пред полюлея,
пред кметовете и поповете:
- Много ми е добра малката снаха
малката снаха, хубава Бонка.
Като чули стари етърви,
че отишли в планината,
в планината, в канарата.
Та уловили змии, гущери,
та си сготвили топъл обяд,
та Бонка поканили:
- Я ела, Бонке, да обядваме,
топъл обяд, пъстърва риба.
Бонка тихо говори:
- Обядвайте, како, обядвала съм.
Та наготвили топла пладника,
та Бонка пак поканили:
- Я ела, Бонке, да пладнуваме,
топла пладника, риба пъстърва.
Бонка тихо говори:
- Пладнувайте, како, пладнувала съм.
Та наготвили топла вечеря,
Бонка пак поканили:
- Я ела, Бонке, да вечеряме,
топла вечеря, пъстърва риба.
Бонка на вечеря отиде.
Веднъж посегна и не повтори.
Силно си виком извика:
- Олеле, како, вие ме отровихте,
то не било пъстърва риба,
най е било змии и гущери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021