* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Откак бе Станка мъничка,
баща й беше сиромах,
сиромах, селски говедар.
Откакто Станка порасна,
баща й стана чорбаджи,
загради двори широки,
направи къщи високи.
Турила й Станка да тъче,
да тъче тънки дарове,
ленени и копринени.
Буля й, стриковица й,
тя каил не е станала,
взела й лопата мотика,
отиде в гора зелена,
обърна дърво и камък,
намери змия усойна,
усойна змия отровна,
че я на чорба сварила
и си на Станка думала:
- Излез, Калино, да ядеш,
прясна съм риба сварила!
Станка стрина си думаше:
- Бульо ле, стриковице ле,
защо ти й чорба зелена?
Буля на Станка думаше:
- От мерудия й зелена,
пък от пиперя червена.
Веднъж е Станка сръбнала,
сръбнала, не повторила
и на майка си викнала:
- Мо мамо, мо стара мамо,
мо, дай ми вода студена,
умирам, мамо, отивам!
Грабнала мама й стомната,
в стомната вода нямало,
отишла вода да налей.
Стрина й, стриковица й,
тя я на пътя срещнала
и на майка й казала:
- Калина Стана издъхна!
Като майка й отишла,
тя си очите отвори
и на майка си извика:
- Мар мамо, мар мила мамо,
мар, дай ми вода студена!
Додет' си дума издума,
и се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021