* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Имала майка едничек сина,
борзала майка, оженила го,
малък заглави, глупав ожени,
га му доведе глупаво любе,
глупаво любе, глупава снаха.
Прати я баба на белен Дунав,
на белен Дунав пране да пере,
хем я провада, хем хи зароча:
- Ой снахо, снахо, глупава снахо,
белоно пране черно да стане,
черноно пране бело да стане! -
Прала е снаха и е плакала.
Белоно пране по-бело станва,
черноно пране по-черно станва.
Пладнина дойде, снаха не дойде,
вечере дойде, снаха не дойде,
сраде нощ дойде и снаха дойде,
на порти чука и жално вика:
- Ела ми, бабо, порти отвори,
ох леле, бабчо, какво да праве -
белосо пране по-бело станва,
черносо пране по-черно станва!
Станала баба, отворила е
и си на снаха дума думаше:
- В долапен има риба варена,
та зьоми, снахо, та да вечеряш! -
Еднъж лапнала, дваж лейлекнала:
- Ох леле, бабчо, ти ме отрови
то не е било риба варена,
ами е било змие усойна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021