* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Горка Маринка, горко сираче,
сиракувало чиракувало,
сиракувало девет години
и се на бога молба помолило:
- Я ми дай, Боже, помогни,
да се оженя, да се оженя,
да ида на добро място.
Че се изпадна горка Маринка,
тя се изпадна на лошо място,
на лошо място, на лоши хора.
Две зълви има, като две змии
и два девера, като два змея.
Стара свекърва, змия грамадна.
Че проводили горка Маринка
на нова чешма дрехи да пере,
черните дрехи, бели да прави.
Прала че е, прала горка Маринка.
Белите дрехи колкото ги пере
по-бели стават, черните не стават.
Че си е тръгнала горка Маринка.
На пътя намери стария си свекър,
земя копае змия да търси,
змия да търси, змия отровна,
да си отровят горка Маринка.
- Що копаш, тейно, таз черна земя?
- Иди си, булка, аз си копая,
аз си търся тежко имане.
Пак я пратила нейна свекърва
в мази дълбоки платно да тъче -
сено основа, коприва вътък.
Че изпратили най-малка зълва
да я повика, да си обядват.
- Я хайде, бульо, да обядваме!
Тате улови мраморна риба,
мама наготви топла обяда.
Че си отиде горка Маринка,
че си отиде, да си обядва.
Всичките чакат, един не хапва,
всичките гледат, дано да хапне,
дано да хапне горка Маринка.
Веднъж хапнала и се провикнала:
- Олеле Боже, вода студена,
вода студена със стомна зелена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021