* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюбил Никола Гергина,
а мама Никола думаше:
- Николо, мама, Никола,
не люби, мама, Гергина,
аз ще ти друга намеря,
по-хубава и по-богата,
по-богата и по-работна.
Никола нищо не каза,
влезе у топли зимници,
извади конче хранено
и си конче възседна,
и покрай Гергинини минава.
Гергина у градини седеше,
седеше шити шиеше.
Той си кончето позапря
и на Гергина повика:
- Гергино, либе Гергино,
я стани, либе Гергино,
че отсечи два клона калина,
единия забоди на тебе,
а другия забоди на мене.
Нали ми жена глупава,
че станала два клона отсякла
и при Никола отиде.
Посегна калина да си забожда,
той не си улови калина,
а най си улови Гергина,
че я на конче подметна
и я у тях занесе.
Като го видяла мама му,
тя си навън излязла,
в ръце си чаши държеше,
чаши пълни с ракия -
едната ракия,
втората отрова.
Ракия даде на Никола,
отрова даде на Гергина.
Вдигна Гергина, изпи я
и се изясно спровикна:
- Ва, леле, старо свекърво,
каква е тази ракия,
та ми сърцето изгори?
Додето думи издума,
и се от душа раздели.
Като я Никола видя,
остро си ножче извади
и се в клето сърце прободе,
на майка си продума:
- Живей, мамо, да се наживееш
без мене и без Гергина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021