* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Що ми бучит во гора зелена
дал е вода, дал е млад войвода?
Не е вода, не е млад войвода,
туку ми се китени сватове,
во сватои зетче и неевче.
Що зароси една тивка роса,
ми расцути бел цървен трендафил.
Се сватои од коня слегоя,
да го берат бел-цървен трендафил.
Останаха зетче и неевче.
- Ай те тебе, хубава неевче,
ко кье пойдиш во рамни дворои,
ти ми имаш мащеха свекърва,
тая кье те лепо изпречекат,
кье ти даит чаша позлатена,
во чаша се билки отрувачки,
да н' с' измамиш ти да се напиеш.
Ко си пошле во рамни дворои,
ми излегла мащеха свекърва,
лепо си е невеста пречакала:
- Добре ми дойде, китено неевче,
напи ми се, я да те почеста!
- Ай те тебе, моя ми свекърво,
напи ми се, ти ми си по-стара!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021