* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Снощи Марко залиби,
Елено льо, момне ле, (2)
и снощи му приказа,
Елено льо, момне ле,
отзарна му пристана,
Елено льо, момне ле!
Па я поведе млад Марко,
па я заведе, заведе
на майчини дворове,
на тейнови одрове,
Марко майци извика:
- Излез, мамо, навънка
посрещни ми сватбата,
че ти водя отмяна -
тебе, мамо, отмяна,
мене бяла премяна!
И майка му изляла -
в ръка носи две чаши:
в първа чаша ракия,
в втора чаша отрова.
Която бе ракия,
нея Марко подаде,
па си Марко думаше:
- На ти, Марко, ракия,
запомни си сватбата,
че ти й била в ракия!
Която бе отрова,
нея я Тойки подаде,
па си Тойки думаше:
- На ти, Тойке, ракия,
запомни си сватбата,
че ти й била в ракия!
Тойка обвзе чашата,
веднъж Тойка глътнала,
а втори път викнала:
- Скоро, Марко, водица
колко с една лъжица -
майка ти ме отрови!
Марко вода потърси -
няма вода ни капка,
Марко грабна две стовни,
та на вода отиде,
наля Марко, върна се -
булката му умряла:
на двори я изнели,
два я попа четяха.
Марко хвърли две стовни,
па извади остро ножче,
та се в сърце убоди,
па си Тойки думаше:
- Леж, Тойке ле, либе ле,
леж, двамка да лежиме,
да се мама находи
по Маркови дворове,
по Маркови кунлуци!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021