* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Стояне, Стояне, ле, Стоянова майка, Стоянова майка, ле,
на Стоян мома тера
от село на село,
от града на града.
А Стоян й вели,
вели, ем говори:
- Мале, стара мале,
стига мома терай!
Аз си найдох, мале,
мома от селото -
поповата Стойна,
гяковата мнука.
А майка му вели,
вели, ем говоре:
- Стояне, Стояне,
аз я н' искам Стойна
на път да я сретна,
камо ле ти, сине,
дома да ми дойде!
Стоян си майка си,
майка си не слуша,
взема си я Стойна,
Стойна поповата.
Стойна я качили
на враната коня.
Свекърва й сварила
пелин и отрова
и си Стойна моли:
- Напи ми се, Стойне,
руйно благо вино!
А Стойна й вели:
- Мале, стара мале,
това не е, мале,
руйно благо вино,
това ми е, мале,
пелин и отрова.
Свекърва й вели:
- Напи ми се, снахо,
напи ми се, Стойне,
това ми е, снахо,
се за мъжки деца.
Стойна се напила
и от кон паднала.
А Стоян й вели,
вели, ем говори:
- Я подай ми, мале,
острото ми ножче,
да разсеча, мале,
красата ябълка,
да разкваса, мале,
тая кипра уста!
Подала му майка
острото му ножче.
Не разсекъл Стоян
красата ябълка,
но си се уболо
във клетото сърце.
Стоян на майка си
вели, ем говори:
- Ти не искаш, мале,
два млади да гледаш,
ти си искаш, мале,
до два пресни гроба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021