* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюби Марко Тодорка,
първа я вечер залюби,
втора я вечер пристана
До тяхни порти стигнали,
до техни порти стигнали,
Марко на майка извика.
- Я излез майко, я излез,
я излез майко, я излез
да видиш, какво ти водя
на тебе водя отмяна
на тебе, булка засмяна!
Маркова майка излезе,
Маркова майка излезе,
със две чаши във ръка.
В една държеше ракия,
в една държеша ракия
а във другата отрова.
На Марко даде ракия,
на Марко даде ракия
а на Тодорка отрова.
Вдигна Тодорка, изпи я
вдигна Тодорка, изпи я
и на земята се просна.
Ех, че се Марко ядоса,
ех, че се Марко ядоса,
остро си ножче извади,
и във сърце прободе.
И на Тодорка продума:
- Лежи одарке, да лежим
дано се майка наживей!
Тодорка Марко продума:
- Майка ти каил не стана
два гроба пресни да копай.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021