|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Маржо на Донка думаше:
- Донке ле, първо любе ле,
хайде ми, Донке, пристани,
дору си млада, хубава,
дору ти приличат алтъни.
Донка на Маржа думаше:
- Как да ти, Маржо, пристана,
като ме майка ти не рачи?
Цялото село напълня -
стъпнята да ми намери,
с мотика ще я изкопай,
с лопата ще я изрине.
Маржо на Донка думаше:
- Хайде ми, Донке, пристани,
дор ти се радват хората,
хората и комшиите.
- Ах, че се млада излъгах,
и си на Маржа пристанах!
Кат' до вратата отишли,
Маржо мамо льо извика:
- Я излез, мамо, я излез,
млада ти отмяна водя.
Излязла е Маржова майка
със шишето на вратата;
на Маржа наля ракия,
на Донка наля магия!...
Веселиново, Шуменско; хороводна (СИБ 2/1973, № 1323 - "Не
иска да му пристане, защото майка му не я иска"); Маржо, от Марчо, а то -
от Марко.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|