* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Грабил Богдан хубава девойка,
дур я грабил, друг я пръстенуял;
три дни бягал преку три планини,
а четири - преку мътна вода.
Веке му са коньи постанале -
кой за вода, кой за росна трава.
Паднал Богдан зелена ливада,
разпел Богдан три бели чадъри -
първи чадър китеном сватове,
втори чадър кумот, старосватот,
трекьи чадър Богдан со невеста,
со невеста, два млади девери.
Догледале цървен, бел трендафил,
отидоха трендафил да берат,
сал остана Богдан со невеста.
Богдан ли й тихо говореше:
- Е, невесто, добро непознайно,
не е закон да се погледнеме,
а камо ли сбор да сборуеме,
дури не ни попове венчаат,
дури не ни кумове простуят!
Кога к' идеш у мои дворове,
кье излезе моя стара майка, -
не е майка, туку е макея, -
кье изнесе чаша руйно вино,
ю чашата - билье и отрова!
Чест да сториш, чаша да й вземеш,
да я вземеш, да не я изпиеш!
Поклон дай я на по-мал девера,
по-мал девер, на нейзини сина!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021