* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Грабил Богдан хубава девойка,
три дни бегал преко мутна вода,
я четири преко честа гора.
Вске му су коньи постанали
и за вода, и за росна трева,
Богдан ли й тихо говореше:
- Не е закон, хубава невесто,
не е закон да си погледнеме,
а дилли си да проговориме,
не е закон, Яно, да ти речем,
ама кье ти речем.
Кога кьеш идеш у мои рамни двори,
рамни двори, високи сараи,
кье излезет твоята свекърва,
твоята свекърва, моя зла макеха,
она кье излезе снаха да пречека.
Кье ти даде чаша руйно вино,
у чашата фармак кье ти тури.
Ти вземи и хатър направи й,
поклони е на по-мал девера.
Како Богдан невеста научил,
така она ми е посвършила.
Е поклонила на по-мал девера,
на часот ничком падна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021