* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Грабил Богдан хубава девойка,
ка я грабил, та я пръстенуял;
три дни бегал преку честа гора,
а четири - преку мътна вода,
веке му се коньи простанале,
кой за вода, кой за росна трева.
Нашел Богдан зелена ливада,
разпнал Богдан три бели чадъри -
първи чадър кума старосвата,
втори чадър - китени сватове,
трекьи чадър - Богдан со невеста.
Богдан ле й тихо говори:
- Е, невесто, ти, млада невесто,
не е закон да се погледнеме,
а камо ли сбор да сборуеме,
каа кье идеме наши рамни двори,
я си имам кучка макьея,
кье ти даде чаша руйно вино,
да не вдигнеш, да не я изпиеш -
поклон дай я на нейзина сина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021