* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюбил Марко Тодорка,
любил я Марко, лъгал я,
нея я не ще майка му;
която иска майка му,
нея я не ще пък Марко.
Надвил бе Марко майка си,
че за Тодорка отиде,
ходил е Марко, върнал се,
среща му иде майка му,
по две си чашки държеше -
едната чашка с вино,
другата чашка с отрова.
Дето бе чашка с вино,
нея на Марко подаде,
дето бе чашка с отрова,
нея на Тодорка подаде.
Сръбна Тодорка, не глътна,
силна я глава заболя,
люта я треска овтресе,
ах, че се изясно провикна:
- Майно ле, стара свекърво,
досега стара свекърво,
отсега майко рождена,
водица да ми подадеш
устата да си разквася,
гърлото да си охладя.
Свекърва й й думаше:
- Тодорке, холан, Тодорке,
нямаме вода студена,
имаме вино червено.
Кат видя Марко туй чудо,
той грабна стомна зелена
и отиде за вода студена.
Хаил е Марко, върнал се,
Тодорка се от душа отделила.
Марко си гледа, що гледа,
извади остро ножченце
и се в сърцето удари,
и на Тодорка думаше:
- Лежи да лежим, Тодорке,
да се майка ми нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021