* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюбил Марко Дафина,
люби я, Марко, лъга я,
люби я до три години,
лъга я дор до четири.
Мама му Марко думаше:
- Ако си вземеш Дафинка,
тебе те не искам за син.
Марко мама си не слуша,
най си отиде за Дафинка.
взеха се и се венчаха
и си у Маркови отидоха.
Мама му на порти седеше,
сребърна табла държеше
с две чаши варени.
Първата й чаша с ракия,
втората й чаша с отрова,
първата й чаша за Марка,
а втората за Дафинка.
Веднъж Дафинка преглътна,
дваж се изясно провикна:
- Какво ти сторих, направих,
та ме, мамо ле, отрови!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021