* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Млад се Марко девет пъти жени,
до двор води, у двор не уводи;
все се жени, все нежен оди
до двор води, у двор не уводи,
оти му ги стара макя трови.
Ем ги трови, с чаша благо вино
у виното всекаква отрова.
Чул е Марко Мара презморкиня,
презморкиня, морска девойка,
ч' иде Марко нея да доводи.
Ка отишъл в Марини двори
сретнала го Мара презморкиня.
Марко Мара потийо говори:
- Ой те тебе, Маро презморкиньо,
като стигнем до наши двори
и отворим наште тежки порти,
че ни срещне моя стара макя,
че ни срещне с чаша благо вино;
тизе нема чаша да напиваш,
а че кажеш моя стара макя:
"Мене ми е макя ми зарекла
да не пием вино и ракия!",
а че подадеш чаша благо вино,
че дадеш Бранко деверичник,
дано макя него да отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021