* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Имала мама имала
един син Димитър.
Той има булка хубава,
хубава булка Ганка.
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Изпъди си, синко, булката,
твоята булка бездетна.
Димитър дума на майка си:
- Как да си Ганка изпъдя
като ми е мило за Ганка.
Станаха седем години,
откакто сме се двама събрали.
На мен ми е Ганка на сърце
как да си Ганка изпъдя?
Ганка е, мамо, сираче,
без майка, без баща.
Кой ще си Ганка прибере?
Майка му нищо не каза,
че си кафе тя направи,
със силна отрова го посоли
и си Ганка повика:
- Я ела, Ганке, я ела,
да си кафето изпиеш.
Два пъти като Ганка сръбна
и си тя нещо усети,
вътре я силно изряза.
Силно се Ганка провикна:
- Я ела, Димитре, да видиш,
че майка ти ме отрови.
Това като Ганка издума,
и се от душа отдели.
Бързо се вестта разнесе,
цяло се село събрало,
на другия ден я погребали,
а Димитър и майка му
на следствие ги викали.
Димитровата майчица
все едно и също думала,
че Димитър си Ганка отровил.
Тогава са майка му освободили,
а са Димитър хванали,
в тъмничен затвор хвърлили.
Лежал Димитър, що лежал,
цели девет години.
Като от затвор излезе
той си у тях отива,
остро си ножче извади,
на майка си глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021