* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Вятър вее, гора се люлее.
Гора яздат китни сватове.
Гора яздат, гора се люлее.
Божур газят, божур се червее.
Всички сватове на китка набра..
Младоженче хич се не навежда.
Бутна коня през червен божур,
па отиде накрай Мало село.
Край селото на студен кладенец
там засече хубава девойка.
Па на девойка тийом говори:
- Чуй, девойко, що ще те уча,
кога идем у мои дворове,
ще излезе моя стара майка,
да те срещне на нашите порти.
Ще ти даде бъклица с добро вино,
ще ти каже вино да напиеш.
Бъклица вдигай, вино не напивай!
Моя майка е върла душманка,
па ще тебе с вино да отрови -
аз се девет пъти жена,
и деветте майка ми умори
с такова пусто напиване.
Ти си десета, най-млада,
гледай, барем, ти да ми останеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021