* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Две рудини снег е обелило,
между них е малко окопнело,
по копнина всеко яко цвекье,
най-повече модра перуника.
Повървели китени сватове,
сви сватове перуника бера,
младоженя нече да я бере,
коня стега девойкя да стигне,
па си дума млади младоженя:
- Простете ми, куме и старойкьо,
простете ми напред да си варнем,
да си стигнем гиздава девойкя!
Простиха му кума и старойкя,
простиха му и он напред ойде.
Претекъл е китени сватове,
претече ги млади младоженя,
та си стигна гиздава девойкя,
па ю дума млади младоженя:
- Фала тебе, гиздава девойкьо,
срамота е с тебе да сборувам,
пред срамове тебе че продумам.
Тизе си ми десета невеста,
сите девет майкя ми отрови.
Ка ойдеме на мои дворове,
че излезне моя стара майкя,
че изнесе крондир коситренов,
че изнесе това добро вино,
най-напред че тебе да предаде,
у виното люти отров има.
Ти наведи, а немой напи се,
нело предай Деяну деверу!
Ка са ошли на свои дворове,
излезнала нихна стара майкя,
изнела е крондир коситренов,
у крондиро това добро вино,
у виното тоя люти отров,
веднъга си на невеста даде.
Везела е гиздава невеста,
везела е крондир коситренов,
навела е, а не напила се,
па предаде Деяну деверче.
Напило се Деяно деверче,
веднъг пукна Деяно деверче.
Юнак пукна, а коня помъркна,
капка капна на синьото седло,
и оно се на две раздвоило.
Остана си гиздава невеста,
стана си, бре, неотровена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021