|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Стоян мома сака,
кадън бела Зоя.
Стоян си я сака,
майка му я некье.
Събрал Стоян, набрал,
кумове, сватове,
по-млади девере,
да кье оди Стоян
за млада невеста -
кадън бела Зоя.
Отидел, я вземал.
Кога назад дойде,
изпаднала вонка
Стоянова майка
с чаша ракийова
невеста да стрете.
Не ми била чаша,
чаша сос ракия,
ту ми било билье,
билье биливато,
люта отрова.
- Напий се, снахо,
за твоето арно!
Дека се напила
кадън бела Зоя,
тамо душа дала.
Ка я видел Стоян,
си го вземал Стоян
острото ножче
с белото црънче,
си го забодел
ув малото сърце!...
Смоквица, Гевгелийско - Македония; седенкарска (Македонски преглед,
год. ІІІ, 1927, № 2, с. 103, № 6).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|