* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не люби, синко, не лъжи
тез сиромашки дъщери!
Тия са, синко, сиромашки,
че нямат тънки дарове,
ленени и копринени.
Стоян мама си продума:
- Аз любя, мамо, аз лъжа
Радка ми близка комшийка,
любя га и ше га взема.
Стоян на Радка думаше:
- Любе Радке ле, Радке ле,
хай да ми, любе, пристанеш,
пристанеш, вярно придружиш!
Радка на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
как ще ти, любе, пристана?
Майка ти мене не иска,
че съм била сиромашка.
- Не слушай, Радке, хората,
ние сме двама айгуни,
като айгуни биволи.
Радка му, холан, пристана
и га във дома заведе,
и си на врата почука,
почука, още повика:
- Стани ми, мале, отвори!
Майка му врата отвори.
Като ги видя двамата,
и си на Стоян продума:
- Я постой, синко, почакай,
да ва с ракия почерпя!
На Стоян сложи ракия,
на Радка сложи отрова.
Щом пийна Радка, извика:
- Стояне, либе Стояне,
подай ми малко водица,
майка ти мене отрови!
И се от душа раздели.
Стоян майка си думаше:
- Ти ходи, майко, ти гледай,
ти гледай да се нагледаш
на снаха, майко, и на син!
И се със ножче прибоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021