* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюби Гьорги Тодорка,
вчера я Гьорги залюби,
днеска я Гьорги доведе.
Отдалеч Гьорги викаше:
- Я излез, мамо, на двора,
че ти отмяна аз водя,
на тебе, майко, отмяна,
на мене булка засмяна!
Като го чула майка му,
тя е на двора излязла
с две ми чаши във ръце.
Първата чаша със вино,
втората чаша с отрова.
Която беше със вино,
тя я на Гьорги подаде,
която беше с отрова,
тя я на Тодорка подаде.
Веднъж Тодорка пийнала,
дваж е Тодорка викнала:
- Любе ле, Гьорги, любе ле,
дай да те, любе, целуна,
че ме майка ти отрови.
Щом зачу Гьорги тез думи,
извади остро ноиченце,
че се в сърцето прободе,
и на Тодорка думаше:
- Я лежи, любе, да лежим,
двамата, любе, в гроба,
да се майка ми зарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021